Честит 90 годишен юбилей на писателя Георги Стоянов!
Въпроси към писателя Георги Стоянов от интервюта с :
Рангел Драганов, Марин Кадиев, Петър Динчев, Елена Диварова, Поля Николова,
Мирослава Панайотова, Ема Караюсеин
/ извадки от новата му книга „Изповед на старата къща”/
Да започнем с ЧЕСТИТО! Как се чувстваш като ЮБИЛЯР на 90?
Г.С. – Чини ми се, че тия лазарника се отнасят до някой зад мен…
Според теб какъв трябва да бъде съвременният роман?
Г.С. – Жанрът роман е най-доброто писмовно средство, което е в състояние да отрази и изрази действителността. Трябва да е четивен, искрен, да рисува интересни човешки характери и съдби. Ако романът не е честно свидетелство за времето, в което живеем, значи не може да изпълни мисията си. Романът консумира богат житейски опит, разисква жизнено важни проблеми пред читателската аудитория. Обичам романното изложение. Тая любов ми бе внушена от Балзак, Толстой, Достоевски, Тургенев.
Обсебен си от съвремието. Винаги следваш горещите му стъпки. Приличаш ми на жица под напрежение. Не ти ли се прииска да орнеш историческа почва?
Г.С. – В нея пуснаха своя палешник толкова наши автори. Аз съм друга порода човек – боли ме времето, в което живея. Проблемите, които терзаят и объркват живота на хората.
Какво те тревожи?
Г.С. – Ами това, че пасивността набъбва: летаргията продължава, изтънява волята за съпротива и действие. В огнището на българския дух трябва да мятаме здрави цепеници, да го поддържаме топло и силно. Нашият хленч и отпуснатост, обичайното ни мърморене и оплакване ръсят вода върху огъня на това огнище.
Заявяваш, че всякога тръгваш от чуждата болка при писането.
Г.С. – Не мога да остана хладен и неподатлив към онова, което „творят” човешкият егоизъм и алчност.
Мисията на писателя днес?
Г.С. – Прозата изисква египетски труд. Старая се да карам своята бразда в голямата нива на народния живот. Трябва да бъдеш всеотдаен на избрания труд, да внимаваш какви семена пускаш. Сееш ли добро, можеш да се надяваш на любов и признателност. Че то без любов не летят дори птиците. Задухали са пясъчните ветрове на безродието, те са в състояние да затрупат духа. Трябва да спрем тия ветрове. Ако не опазим българското свещено начало, ще приключим безславно земната си мисия.
Мото или цитат близък до философията ти за живота?
Г.С. – Латинската сентенция: Нон дум – още не, не се предавай, бъди докрай верен на себе си и на мечтите си. Човек без мечти е птица без крила-цял живот ще се въргаляш в тресавището на живота. Човек може да падне, лошо е ако не намери сили в себе си и кураж да се изправи, и отговори на житейските предизвикателства.
Създаде литературен имот – нотариално заверен и художествено валиден. Как го постигна?
Г.С. – Литературният имот е създаден и отвоюван в продължение на 65 нелеки творчески години. С усилна оран, сеитба и жътва. Аз съм наследник на работни селски хора. Винаги съм държал ръката си върху неспокойния пулс на живота. Привличаха ме усилията на обикновения човек да оцелее, да съхрани доброто в себе си.
Излезе новият ви роман „Изповед на старата къща” с подкрепата на Стойо Вартоломеев. На добър час!