Народно читалище „П. Р. Славейков – 1908 – гр. Пловдив“
На 24 май 1908 година, по инициатива на Йозо Лекишев, в пловдивската „католишка“ махала е основано читалище, което учредителите наричат „Изгрев“. С волни пожертвувания и дарения те слагат начало на библиотеката му. За съжаление, само четири години по-късно започва Балканската, после Първата световна война. Войните спират и устрема на читалищното дело, но книги продължават да се раздават в библиотеката на читалище „Изгрев“. След националните катастрофи животът се възражда с нова сила. В читалището се организират литературно-музикални вечери, вечеринки, изнасят се сказки.
През 1937 години пак в този район на града се учредяват още две читалища. На 3 януари в квартал „Каменица“, по инициатива на учителя Димитър Добрев и неговите съмишленици Петър Илиев, Борислав Гьошев, Станимир Гюров, Калина Карапеткова, Петър Хаджийски, Дончо Кюрпанов, които са избрани и в първото ръководство, се поставят основите на читалище „Петко Р.Славейков”, читалище с името на бележития възрожденец –поет, публицист, фолклорист и обществен деец . То намира подслон в кварталното училище и в една от стаите му е обособена библиотека. Библиотекар на обществени начала става Станимир Гюров. В училищния салон е изградена малка сцена, която става гостоприемна база на художествената самодейност на читалището. Създава се и спортна секция.
На 12 декември 1937 година, по инициатива на Георги Кожухаров и на учителя Георги Сарайдаров, жителите на кварталите „Съдийски“ и „Лаута“ основават читалище „Огнище“. За негов пръв председател е избран Асен Кожухаров. Дейността на тези три самостоятелни читалища задоволява нуждите на жителите от кварталите с книги. Организират се вечеринки. Изнасят се музикални програми от самодейци. От читалище „Петко Р. Славейков“ театралния колектив поставя комедията „По неволя трагик“, пиеса на Антон Чехов, а под ръководството на Михаил Танев – известен пловдивски артист и председател на читалище „Огнище“ добра дейност развива театрален и естраден състав.
През 1959 година, с решение на Министерството на народната просвета, читалищата „Изгрев“ , „Петко Р.Славейков”и „Огнище“ се обединяват в Народно читалище „П.Р.Славейков”.
През 2008 година Народно читалище „П.Р.Славейков -1908 – гр. Пловдив“ отбеляза своя вековен юбилей! Нашето читалище влезе в лоното на читалищата „Столетници“ на България! През 21 век, благодарение на своето ръководство, на читалищните членове, на професионализма на колектива на читалището, на политиката на МК и Община Пловдив в подкрепа и подпомагане на читалищната дейност, Народно читалище „П.Р. Славейков – 1908“ е сред водещите читалища по отношение на формите на дейност, работа по проекти, партньорства, развитие на музикалните школи – обучение и участия в Национални и Международни музикални конкурси, по отношение на опазване, съхраняване и популяризиране на българския певчески фолклор в лицето на Женски народен хор „Родна песен“. В годините след 2010, библиотека стана част от мрежата „ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ“. Принос за добрата работа с читатели и обогатяване на книжния фонд през годините от 1960 година имат дългогодишните библиотекари Мария Асенова, Мария Попова – завеждащ библиотека, Олга Николова, Юлия Димитрова, Николина Недекова, всички те са оставили следа в развитието на библиотечното дело. Библиотекари, допринесли с професионализма си и любовта към книгата за увеличение на читателите са още: Ваня Лапавичева, Йордан Русков, Вася Славова, Антоанета Тотева, Ангелина Ставрева, Албена Пенева.
В историята на читалище „П.Р.Славейков -1908“ остават и имената на ръководителите на състави за любителски творчество, с много изяви и аплодисменти: Славка Ангелова и Максим Асенов – художествени ръководители на младежки тамбурашки оркестър Янко Павлов – ръководител на вокална група. Щафетата в опазване на българския фолклор поемат Златка Стефанова – ръководител на женски народен хор и акордеонистите – Христо Христозов, Георги Илиев, Ангел Бръмбаров. За възпитание чрез изкуство следа в школите по музика – пиано, акордеон, китара, оставят проф. Ана Кушлева, Кристина Бозаджиева, Михаил Михайлов, Иван Михайлов, Марко Томов, Дева Томовска. По настоящем школите по изкуство са с голям авторитет в града и преподавателите в тях откриват и подготвят млади таланти.
През седемдесетте и осемдесетте и деветдесетте години на 20 век в читалището активно работеха школи по английски, италиански и френски езици с преподаватели – Николова, Арменкова, и Панчева. Добра подготовка получиха много млади хора.
В читалищното ръководство винаги е имало много сърцати и творчески активни хора, които са помагали с идеи, с участие във формите на дейност, в привличане на дарители и партньори на читалището. Сред тях са: Стоянка Маджунова, Мария Бакърджиева, Димитър Яков, Стефан Сираков, Монка Гулова, Рангел Стоилов – Бачо, инж. Яким Балабанов.
Най-голяма диря в читалището и принос в неговите успехи оставя Илия Найденов – председател на читалището от 1966 година и преизбиран в продължение на 40 години. Един изключително талантлив човек, отдал сърцето си на читалищното дело и на хората, носител на орден „Кирил и Методий“, на множества отличия на Министерството на културата и на Общински читалищен съюз за активна читалищна дейност и изяви на любителското творчество.
Голяма е заслугата за развитието на формите на дейност и работата по проекти на Павлина Николова – секретар на читалището, която много години работи с Илия Найденов и отдава професионалните си умения и любов на читалищното дело. Павлина Николова продължава да работи и по настоящем заедно с председателя на читалището д-р Румяна Стоянова Жекова – Стойнова – университетски преподавател, творец, с принос за новата съвременна визия на читалището.